“Лице в лице с трагедията” e новата рубрика на „Новини за добрини“. В нея ще се запознаете с разкази от първо лице на доброволци, които помагат на пострадалите от опустошителното земетресение в Турция. Началото поставя Симеон Станчев, който споделя днешните си наблюдения от село Османдеде. Той замина за Турция от Велико Търново заедно с Исмаил Кая. Исмаил е роден и израснал в Адана, но от две години живее в Старата столица. Там се запознава със Симеон Станчев. Двамата стават приятели и често споделят несгодите. Така става и в началото на февруари, когато родината на Исмаил е разтърсена от земетресение, което нанася огрромни щети. Симеон решава да помогне на приятеля си. С познати намират транспорт, събират дарения и заминават за Турция, където живее семейството на Исмаил.

Вече близо седмица Симеон с братята Исмаил и Джелал разнасят дарения в засегнатите населени места. Изминали са над 1500 километра под звуците на линейки, пожарни и хеликоптери с хуманитарна помощ и спасителни екипи. 1500 километра на мъка, болка и трагедия, с които са сбъскали лице в лице. По-долу можете прочетете разказа на Симеон, публикуван без редакторска намеса.

„Селото се казва Османдеде, намира се близко до най-разрушените градове – Кахраманмараш и Пазарджик. Видяхме доста разруха по пътя , както всеки ден, но този път големи и индустриални постройки-силози, фабрики и т.н. Четирима са загубили живота си в това населено място, а едното погребение течеше в момента на нашето пристигане.

Жителите на селото вече не обитават къщите си, а палатките на АФАД. Гостиха ни с чай и разказаха с подробности какво им се е случило и какво са преживели. Втрещяваща беше историята за човек, който са положили в гроба и преди да го засипят се е изправил и седнал. Подобно нещо се е случило, когато майка оплаквала сина си по пътя към гробищата, когато той почукал на ковчега и бил жив. Помислих си как така не проверяват кой е жив, но ми казаха, че хората са били в шок. В този букет от наглед необясними, но реални случаи се нареди и разказът за човек, който е бил в разрушена къща 3 дена поред. Когато го намерили, той питал коя е жената, която му е носила храна и вода, но те му отвърнали, че никой не е успял да влезе при него.

Преживяването беше по-лично, по-близко. Докато пиехме чай и споделяха тези истории, аз стоях и слушах, а Исмаил ми превеждаше. Преброиха колко от роднините са изгубили, споделиха, че нямат ток. Спомниха си писъците на хората, които са викали за помощ, и никога няма да забравят. Усещането беше толкова истинско, че не знам дали аз някога ще го забравя.

На връщане минахме през Пазарджък, един от най-разрушените градове, видяхме отново разруха, която трудно може да си представи човек.

Изхарчихме всички дарения, които ни бяха останали. Благодаря много за това !!!Благодаря и на тези, които искаха да дарят и не успяхме да го осъществим по една или друга причина.“

От Велико Търново в края на седмицата ще тръгне бус, който ще пътува за Турция. Неговият водач се казва Андреас и безвъзмездно превозва даренията от България директно до засегнатите места.